Кога се налага кореново лечение?

Кореновото лечение е необходимо в случаите, когато зъбната пулпа е инфектирана в резултат на кариес, травма или фрактура на зъба. При кореновото лечение пулпата се отстранява, кореновите канали внимателно се почистват механично и се дезинфекцират с бактерицидни агенти.

Определяне на дължината на кореновите канали

От съществена важност за успеха на лечението е да бъдат лекувани всички налични канали в проблемния зъб. Те трябва да бъдат запълнени докрай с плътен и хомогенен пълнеж от биопоносими гутаперка и каналопълнежни пасти. Дължината на кореновия канал се измерва с апекс-локатор. За да сме сигурни дали апекс-локаторът е измерил прецизно каналите, ние правим контролна дигитална рентгенова снимка с канални инструменти в зъба и отново сверяваме измерената дължина с тази, отчетена от апекс-локатора. Особено важно е да се определи точната дължина, до която могат да бъдат обработвани и запълвани каналите, без да се допускат усложнения и засягане на важни анатомични структури, като максиларния синус или долночелюстния нерв.

Дентален микроскоп за максимална видимост

Тъй като всеки от нас лекува това, което вижда, добрата видимост е изключително важна при кореновото лечение. С помощта на немски дентален микроскоп ние виждаме всички допълнителни микроскопични канали с увеличение многократно по-голямо от това на невъоръженото човешко око.

В нашата практика 60% от кореновите лечения се осъществяват на вече лекувани ендодонтски зъби. Най-често срещаме случаи, при които не всички канали са лекувани или ако са лекувани, не са запълнени докрай и зъбите са инфектирани отново. Доста от тези зъби са облечени в скъпи протезни конструкции (коронки или мостове), които биват загубени поради некоректно проведено лечение. При хронични инфекции, които остават нелекувани продължително време, деструкцията на костта и меките тъкани е толкова голяма, че зъбът трудно може да бъде спасен.

Какво представлява пулпитът?

Пулпитът е възпалително заболяване, засягащо зъбната пулпа – сърцевината на зъба, изградена от кръвоносни съдове и нерви. Състоянието се характеризира със силни болки, често провокирани от термично и химично дразнене – топло, студено, сладко. В началните стадии болката се повлиява от аналгетици за кратко, но в по-напреднал етап е нетърпима и нарушава нормалния ритъм на живот.

Пулпитът е състояние, което непременно налага дентална намеса. Причинява се най-често в следствие на нелекуван кариес. Бактериите от кариеса достигат до пулпата и я инфектират. Тя реагира с възпаление, което е съпроводено с болка.

Без болка

Съвременните методи на лечение на пулпита са напълно безболезнени. Лечението може да се завърши в едно или няколко посещения. В зависимост от това колко напреднал е процесът, пулпитът може да бъде обратим или необратим.

Лечение на обратим пулпит

Лечението на обратимия пулпит включва поставяне на анестезия, изолация на зъба с кофердам, почистване на кариозната маса, апликация на калциев препарат или МТА при необходимост и завършване на зъба с пломба. При такъв тип лечение на обратим пулпит е необходимо проследяване на случая във времето, което се прави по време на регулярните профилактични прегледи при денталния лекар.

Лечение на необратим пулпит

Необратимият пулпит налага по-различно лечение, т.нар. ендодонтско лечение. При него след поставяне на анестезия, изолация с кофердам и почистване на кариозната маса се отстранява възпалената пулпна тъкан. Извършва се механична обработка на кореновите канали и промивки с предназначени за целта разтвори. След като кореновите канали на зъба за обработени и почистени, те се запълват по определена техника. За запълването на каналите се използват каналопълнежни сийлъри и гутаперка. Целостта на зъба се възстановява с пломба. Ако липсва голяма част от зъбната тъкан, често се налага поставяне на щифт в кореновия канал и последващо изработване на коронка.

Периодонтит

Периодонтитът може да бъде причинен от травма, некроза на пулпата или инфекция от кариозен процес. Най-честата причина за периодонтит е кариес. Болестотворните микроорганизми, техните токсични биопродукти водят да възпаление на пулпата или пулпит. Неглижирането на пулпита и неговото нелекуване водят до усложнения, инфекцията достига до околозъбните тъкани през кореновите канали и причинява деструкция на костта и меките тъкани, а понякога и резорбция на корена на зъба. Периодонтитът бива остър и хроничен.

Преди и след лечението

На рентгеновите снимки ясно се вижда разликата в състоянието преди да бъде проведено лечение на кореновите канали и пет месеца след това. Пациентът беше загубил част от костта около корена на зъба. Лечението се проведе в рамките на три посещения. При първите две беше поставен медикамент в кореновия канал, а при третото посещение последва окончателното му запълване. Костта около корена се възстанови за пет месеца и зъбът беше запазен.

Остър периодонтит

Болката е спонтанна и може да продължи до няколко часа, усилва се нощем. При острия гноен периодонтит болката е пулсираща, пациентът усеща зъба си по-висок от останалите. Особено болезнен е зъбът при дъвчене и докосване. Обикновено пациентът може да посочи точно кой е болният зъб. Понякога се наблюдава повишаване на телесната температура до 38 градуса. Болката става по-интензивна, когато започва образуването на гной от серозната инфекциозна течност. По своя ход гнойта унищожава костта и води до усложнения, като формирането на абсцеси и флегмони, подуване на подчелюстните и шийните лимфни възли.

Хроничен периодонтит

Той е следствие от острия периодонтит. Гнойната колекция намира път за отдрениране и често се образуват фистули, по хода на които гнойта изтича навън от мястото на колекцията. Пациентите нямат особени оплаквания и нерядко се открива при профилактичен преглед и направена рентгенова снимка. Болката е тъпа и се проявява при почукване или дъвчене. Възможните усложнения при хроничен периодонтит са формирането на грануломи, кисти, фистули. При определени неблагоприятни за организма обстоятелства – отслабване на имунитета или прекарани инфекциозни заболявания, хроничният периодонтит може да се активизира и да са налице симптомите, които са типични за острия периодонтит.

По време на лечението са необходими 2 или 3 посещения, в които се поставя медикамент в зъба. Трябва да се отдели достатъчно време за промивка на зъба със съответния бактерициден агент, за да се минимизира наличието на болестотворните микроорганизми. Преди окончателното запълване на каналите те трябва да бъдат добре подсушени, без неприятна миризма и без наличие на ексудат.

Лечение с дентален микроскоп

Възможно е някои зъби да имат повече от обичайния брой коренови канали. Обикновено входовете на тези канали са микроскопични и трудно видими без увеличителни оптични уреди. Ако допълнителните канали останат нелекувани, болестотворните микроорганизми в тях предизвикват ре-инфекция на зъба. Денталният микроскоп е безценен помощник и особено необходим в случаите на релечение и когато от кореновите канали трябва да се отстранят фрактурирани канални инструменти.

Повторно лечение на коренови канали

Ето кога се налага повторно лечение на коренови канали:

• Нелекуван коренов канал в случаите, когато зъбът е с повече от един канал. На първата снимка се виждат кореновите канали на зъб с металокерамична корона. Единият от каналите не е лекуван и е предизвикал повторна инфекция в зъба и загуба на прилежащата кост. Налага се повторно лекуване.

Вашият зъболекар трябва да е сигурен в прецизното лечение на кореновите канали, тъй като голяма част от ендодонтски лекуваните зъби носят скъпи протетични конструкции (мостове, коронки).

• Не е направена рентгенова снимка преди лечението, по която денталният лекар да може да се ориентира за корените и състоянието на костта около корена.
• Кореновият канал е лекуван, но не е запълнен докрая. В незапълнената част на канала остават причинителите на инфекцията, които по-късно водят до реинфекция. Ето защо е необходимо да се използва апекс-локатор, за да се провери дължината на канала.
• Кореновото лечение е извършено, без да се съблюдават правилата за асептичност на процедурата. Препоръчително е да се извърши с помощта на кофердам. По този начин слюнката и бактериите в нея на могат да проникнат в кореновата система и допълнително да я инфектират.
• Перфорация на зъба по време на обработка и търсене на каналите. За да се избегне перфорация на зъба, трябва внимателно и с добра видимост да се оперира в търсене на каналите и допълнителните канали. Всеки зъб има своя анатомична сложност, различаваща го от същия номер зъб в същата челюст или сравнен със същия номер зъб на друг пациент.

Защо арсенът е забранен в Западна Европа и САЩ?

Всеки зъб може да бъде девитализиран, без пациентът да изпита абсолютно никаква болка и без употребата на токсичен арсен. Въпреки новите съвременни методи на лечение, обаче, арсенът все още масово се използва в денталната медицина в България. Той се прилага главно за умъртвяване на зъбния нерв при временни и постоянни зъби.

Опасности при употребата на арсен

• Опасностите при употребата на арсен са свързани с факта, че той е мощна тъканна отрова.
• Поставен в зъба, неговата токсичност влияе не само на пулпата, но и на периодонциума и алвеоларната кост.
• В случай че временната обтурация над арсена не е херметично поставена и количество арсен попадне в междузъбното пространство, може да се стигне до некроза на венеца и костта.
• Поставено в контакт със зъбната пулпа, веществото от арсениковата паста може дифузно да достигне периодонталното пространство и костта през апекса на корена на зъба, през допълнителни канали или през перфорация на зъба.
• Възможно е последствията да доведат до некроза на костта и загуба на постоянни зъби.

В много престижни източници се посочени случаи от клиничната практика с нежелани последствия от прилагането на арсен за девитализия на нерва.